За да се излекуват стари травми, са необходими много любяща грижа, търпение и смелост да се изправим пред болезнени преживявания. Човек трябва да се научи да чувства себе си, да възприема и защитава собствените си граници, за да стане способен отново да се свързва с другите.

Предлагам ви професионална подкрепа в това отношение. За лечение на травми работим с методи от Соматично-емоционалната интеграция според Соматичното преживяване на Питър Ливайн, както и с нежна телесна работа и специални форми на психодрама и семейни констелации.

Повечето травми произхождат от ранното детство чрез емоционално и физическо насилие, сексуално насилие или емоционално пренебрегване от страна на родители или близки лица, полагащи грижи (напр. поради психични разстройства). Травмата може да е резултат и от многократни преживявания на изоставяне или сериозно заболяване. Често травмите се развиват преди или по време на раждането. Преждевременните раждания, при които бебетата трябва да прекарат първите си дни в кувьоз, също могат да бъдат травмиращи.

Това често по-късно се развива в чувство за откъснатост от собственото тяло. Някои части на тялото могат да се възприемат само по изкривен начин или изобщо да не се възприемат. Понякога тялото реагира и с болка, като мигрена или болки в гърба, за които няма реална органична причина.

Разстройствата на привързаността или тревожността от привързаност също са често срещани. Травматизираните хора често срещат трудности при осъществяването на истински, ангажиран контакт с другите, тъй като често възприемат другите хора като заплашителни или натрапчиви. Освен това, страхът от изоставяне често пречи на травмираните хора да изградят стабилни взаимоотношения. Това води до чувство на самота, съчетано с дълбок копнеж за близост и връзка.

Съществуват и шокови травми, които могат да бъдат предизвикани например от инцидент или свидетелство на бедствие. Шоковата травма се развива особено често, когато е налице предшестваща травма в развитието.